Иван Николов: Губим 100-годишната война за оцеляването на българите в Западните покрайнини
Дните 6-8 ноември 1920 година са белязали със боязън и горест живота на българите в Западните околности. Окупацията на Босилеградска, Царибродска и Струмишка област от сръбските войски доскоро над век към момента е жива в паметта им. Видими и през днешния ден са последствията от раздялата на България с изконни нейни територии след края на Първата международна война – 1545 кв. км, в които попадат 25 села и част от землищата на българските градове Трън и Кула.
Председателят на Културно-информационния център (КИЦ) в Босилеград Иван Николов дефинира живота на българите в Западните околности като една 100 годишна борба пред БНР.
“Вече сме изправени и се оправяме с следствията от окупацията и виждаме една 100-годишна борба, която има за цел да обезлюди и обезбългари този регион. От 100 000-ното население, което е очевидец на окупацията, през 2011 година се оказахме 18 500 души. Тези дни завършва преброяването на популацията в Сърбия и чакам, че общият ни брой ще спадне още повече. Знаете, че българските общини в Сърбия са измежду стопански най-изостаналите от цялата страна. Това предизвика и мощно изразена миграция към други елементи на Сърбия, България и Западна Европа. Можем да кажем, че общо взето губим борбата в тази едновековна война. “
Независимо какво ще покажат резултатите от преброяването, Николов е безапелационен, че не вижда светли хоризонти за бъдещето на района:
“Ние сме толкоз малко, че към този момент е без значение като какви се заявяват хората – дали като българи, сърби или неопределени. Истината е, че физически в Босилеград и Цариброд останаха доста малко хора, а страхът да се заявяват като българи от дълго време към този момент е генетичен. Хората избират или да не се заявяват, или търсят друга форма на изказване, с цел да избегнат неприятности. ”
“Фактът, че българският бизнес не съумя да пробие и предложи работа и занаят на популацията в Западните околности, предопределя и бъдещето на района ” – изясни Николов и добави:
“Свидетели сме на застаряващо население, което към този момент не е в репродуктивна възраст, децата понижават. Независимо от срещите на високо равнище, които постоянно стартират и завършват с оптимистични изявления, че връзките сред двете страни в никакъв случай не са били по-добри, виждаме един все по-запустяващ регион. ”
Проблемите със замърсяването на околната среда, която по думите на Николов е в безнадеждно положение, в допълнение способстват за негативните демографски трендове западно от българската граница:
“Едната мина престана да работи, тъй като Министерството на енергетиката не ѝ издаде позволение. Последствията от изливаните отровни води в реката са трайни. Нужно е да минат десетилетия, с цел да се изчистят тези токсини. Другата мина обаче продължава работа, тъй че не можем да кажем, че по този въпрос сме постигнали някакъв значителен прогрес. “
Още от основаването си преди 22 години, Културно-информационният център в Босилеград уважава всички християнски празници и бележити дати от българската история. И тази година Денят на националните будители беше отпразнуван с фолклорен концерт, проведен взаимно със Столична община.
8 ноември е Денят на Западните околности, който ни припомня за дълбоката рана, която отварят наредбите на Ньойския контракт, откъсвайки от България сънародниците ни от Царибродско, Босилеградско, Кулско, Трънско и Струмишко.
В навечерието на възпоменателния ден, на 6 ноември в КИЦ Босилеград ще показват изданието " Съдбата на българите в Западните околности 100 години след Ньой ".
“Става дума за два сборника, формирани от група създатели, включващи техните изявления и отчети от годишната ни научна конференция, на която обсъждаме разнообразни аспекти от живота на българското население в Западните околности “ – изясни ръководителят на КИЦ Босилеград Иван Николов.
Председателят на Културно-информационния център (КИЦ) в Босилеград Иван Николов дефинира живота на българите в Западните околности като една 100 годишна борба пред БНР.
“Вече сме изправени и се оправяме с следствията от окупацията и виждаме една 100-годишна борба, която има за цел да обезлюди и обезбългари този регион. От 100 000-ното население, което е очевидец на окупацията, през 2011 година се оказахме 18 500 души. Тези дни завършва преброяването на популацията в Сърбия и чакам, че общият ни брой ще спадне още повече. Знаете, че българските общини в Сърбия са измежду стопански най-изостаналите от цялата страна. Това предизвика и мощно изразена миграция към други елементи на Сърбия, България и Западна Европа. Можем да кажем, че общо взето губим борбата в тази едновековна война. “
Независимо какво ще покажат резултатите от преброяването, Николов е безапелационен, че не вижда светли хоризонти за бъдещето на района:
“Ние сме толкоз малко, че към този момент е без значение като какви се заявяват хората – дали като българи, сърби или неопределени. Истината е, че физически в Босилеград и Цариброд останаха доста малко хора, а страхът да се заявяват като българи от дълго време към този момент е генетичен. Хората избират или да не се заявяват, или търсят друга форма на изказване, с цел да избегнат неприятности. ”
“Фактът, че българският бизнес не съумя да пробие и предложи работа и занаят на популацията в Западните околности, предопределя и бъдещето на района ” – изясни Николов и добави:
“Свидетели сме на застаряващо население, което към този момент не е в репродуктивна възраст, децата понижават. Независимо от срещите на високо равнище, които постоянно стартират и завършват с оптимистични изявления, че връзките сред двете страни в никакъв случай не са били по-добри, виждаме един все по-запустяващ регион. ”
Проблемите със замърсяването на околната среда, която по думите на Николов е в безнадеждно положение, в допълнение способстват за негативните демографски трендове западно от българската граница:
“Едната мина престана да работи, тъй като Министерството на енергетиката не ѝ издаде позволение. Последствията от изливаните отровни води в реката са трайни. Нужно е да минат десетилетия, с цел да се изчистят тези токсини. Другата мина обаче продължава работа, тъй че не можем да кажем, че по този въпрос сме постигнали някакъв значителен прогрес. “
Още от основаването си преди 22 години, Културно-информационният център в Босилеград уважава всички християнски празници и бележити дати от българската история. И тази година Денят на националните будители беше отпразнуван с фолклорен концерт, проведен взаимно със Столична община.
8 ноември е Денят на Западните околности, който ни припомня за дълбоката рана, която отварят наредбите на Ньойския контракт, откъсвайки от България сънародниците ни от Царибродско, Босилеградско, Кулско, Трънско и Струмишко.
В навечерието на възпоменателния ден, на 6 ноември в КИЦ Босилеград ще показват изданието " Съдбата на българите в Западните околности 100 години след Ньой ".
“Става дума за два сборника, формирани от група създатели, включващи техните изявления и отчети от годишната ни научна конференция, на която обсъждаме разнообразни аспекти от живота на българското население в Западните околности “ – изясни ръководителят на КИЦ Босилеград Иван Николов.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ